Детройт (градска писта)
Пистата в Детройт е с трасе по улиците на града за провеждане на автомобилни състезания, в град Детройт, щата Мичиган, САЩ.
История
[редактиране | редактиране на кода]Провеждането на кръг от Формула 1 в Детройт е замислено с цел подобряването на международния имидж на града. Първото състезание се провежда през 1982 г. Същата година в САЩ има още кръга от Формула 1 - в Лонг Бийч, Калифорния, и Лас Вегас, Невада. Така през сезон 1982 за първи път се провеждат три състезания в САЩ в една година.
Пръвата надпревара е спечелена от Джон Уотсън, който стартира от 17-а позиция. С това той поставя нов рекорд за пилот с най-задна стартова позиция, спечелил състезание от Формула 1 на улична писта. Година по-късно той подобрява рекорда си, като печели в Лонг Бийч, тръгвайки от 22-ра позиция.
От 1984 г. в рамките на Гран при уикенда се провежда и състезание от американските Транс-Ам серии - Мотор Сити 100. През 1985 г. състезанието в Детройт остава единственото в календара на Формула 1 на териотрията на САЩ.
Детройт Стрийт Сиркуит не се харесва особено много на пилотите и от 1989 г. е извадена от календара на Формула 1, като е заменена от Финикс Сиркуит във Финикс, Аризона. Детройт получава старт от сериите КАРТ. Проведени са три старта, от които Емерсон Фитипалди печели първия и последния, а Майкъл Андрети - втория. Провеждането на състезанието в центъра на града се оказва нерентабилно и затова то е преместено на намиращия се недалече остров Бел Айл.
С най-много победи във Формула 1 в Детройт е Аертон Сена (3).
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Както всички други писти от Формула 1, провеждани в градски условия, Детройт Стрийт Сиркуит е тясна и не предлага много възможности за изпреварване. Освен това предпазните стени са издигнати до самото трасе и почти всеки контакт с тях води до отпадане от състезанието. Това до голяма степен допринася за броя отпадания на тази писта – във всяко от седемте състезания от Формула 1 до финала не успяват да стигнат поне половината състезатели. През сезон 1984 отпадат 20 пилота, с което е изравнен рекорда за най-много отпадания в едно състезание на улична писта. Няколко месеца по-късно това състезание дори става едноличен рекордьор, след като един от финиширалите пилоти е дисквалифициран.
Победители във Формула 1
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Победител | Болид | Време | Дължина на пистата | Обиколки | Дата |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1982 |  Джон Уотсън
|
Макларън-Форд | 1:58:41.043 ч | 4.168 км | 62 | 6 юни |
| 1983 |  Микеле Алборето
|
Тирел-Форд | 1:50:53.669 ч | 4.120 км | 60 | 5 юни |
| 1984 |  Нелсън Пикет
|
Брабам-Форд | 1:55:41.842 ч | 4.120 км | 63 | 24 юни |
| 1985 |  Кеке Розберг
|
Уилямс-Хонда | 1:55:39.851 ч | 1.120 км | 63 | 23 юни |
| 1986 | Аертон Сена
|
Лотус-Рено | 1:51:12.847 ч | 4.120 км | 63 | 22 юни |
| 1987 | Аертон Сена
|
Лотус-Хонда | 1:50:16.358 ч | 4.023 км | 63 | 21 юни |
| 1988 | Аертон Сена
|
Макларън-Хонда | 1:54:56.035 ч | 4.023 км | 63 | 19 юни |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||
